Въпрос:
Здравейте!
Имам дъщеря на 1г3м, изцяло кърмена до 6м. От самото начало на захранването отказва пюрета, независимо плодови, зеленчукови, купешки, домашно приготвени, с добавена кърма или без, което ме накара да се ориентирам към метода Захранване, водено от бебето няколко седмици след това. За съжаление и той не сработи за нас, интересът към храненето продължи да е нищожен и така е и до днес. Каквото и да ѝ предложа, тя го взима, мачка, маже, пуска на земята. Хапва по 3-4 хапки и отказва да се храни повече. Пробвала съм да я храня аз, да се храни тя сама, да хапва на стол за хранене, седнала у мен, на помощна кула, да я храни друг, но разлика няма. Против храненето с използване на електронни устройства за разсейване съм, затова не ѝ предлагам такива на масата, а и изобщо. Учи се да борави с прибори, пие сама вода от чаша.
На 10м изследвахме нивата на желязото, оказа се, че има железен дефицит, приемаше железен препaрат, дефицитът вече е наваксан, но разлика в апетита няма. Има и дефицит на Б12, за който приема добавка в момента. Няма проблем с дъвченето. И до днес кърмата е основен източник на калории за нея, като съобразявам да и предлагам твърда храна винаги преди да я кърмя и отлагам да го правя максимално, но дори и да минат 3-4 часа от последното кърмене няма разлика в храненето.
Да кажа, че съм отчаяна е меко казано. Не знам какво бих могла да предприема още, за да започне да се храни с твърда храна и съм отворена към всякакви предложения.
Благодаря предварително!
Отговор:
Здравейте, Т.,
Благодарим Ви за доверието да се обърнете към нас. От съобщението Ви става ясно, че Вие и семейството Ви имате дълга история на „бойното поле“ в опит детето Ви да бъде нахранено. Храненето е важен и значим процес както за развитието на детето, така и за спокойствието и тона на комуникация в цялото семейство. Хранителните трудности на дъщеря Ви могат да се коренят в различни причини, които са описани по-подробно тук: https://steb.bg/zloyadoto-dete/.
Ето някои от нашите разсъждения:
Характерно за този етап от развитието 8-14 м.в. е, че децата учат и опознават света през движението и „опитването“ на всичко. Трупането на опит с храната често се случва чрез експериментиране – в случая Вашата дъщеря хвърля храната, мачка я, опитва я по малко. Дефицитите в нивата на желязо и витамин B12, които сте открили, често дават отражение както в апетита, така и във физическата активност на децата. Липсата на апетит и активно движение би могло да бъде възпрепятстващ фактор при трупането на знания и опит за и със храните. Описвате също чести промени в ритуала около храненето (кой, къде и как ще я нахрани), което затруднява изграждането на последователност и навици за хранене. Двигателните умения, контрола на позата и сензорната преработка също са важни елементи в процеса на хранене, на които трябва да се обърне внимание.
Имайки предвид описаното дотук, за да се постигне желана цел детето да започне да се храни с твърди храни, самостоятелно и с интерес към храната, е най-подходящо поетапно, подробно и системно да се проучи индивидуалната история на хранене от специалист в тази област. Заедно със специалиста ще изготвите програма за работа както в домашна среда, така и в предварително подготвена (кабинетна) среда. Справянето с проблемите в храненето е процес, който изисква време, търпение, индивидуален подход към навиците и уменията на детето и активната подкрепа от страна на терапевта и цялото семейство.
Поздрави,
Екипът на “С теб”
