Въпрос:
Здравейте,
Синът ми е на годинка и три месеца. Вече разбира немалка част от нещата, които комуникираме с него. Напр.:
– “Иди на килима да си изядеш бисквитката.” – отива
– “Донеси си един памперс от детската стая.” – понякога отива и носи
– “Хайде да те къпем.” – винаги тръгва към банята
– “Къде е мама/тати/баба/деди?” – посочва въпросния
и т.н.
В речника му има 10+ думички: мама, тати, баба, деди, бам (удар), папу (памперс), ам-ам и подобни.
И така, досега беше относително просто, но в момента – когато очевидно имаме съзнателна и в някакъв смисъл двустранна комуникация помежду ни, у нас все по-наложителен за разрешаване става проблемът с нормата и възпитанието като цяло:
– Как да процедираме със забраните? Напр. насочва се към контакта на стената. Някой му се скарва – “не пипай там…”, а той гледа дяволито и в даден момент със сигурност посяга (без да е задължително да докосне забраненото нещо – по-скоро следи нашата реакция). На други забрани пък реагира веднага с рев и сърдене.
– Как да процедираме с прищевки? Напр: докато майка му го храни, той решава, че иска следващата лъжичка да му бъде дадена от мен (а, да, баща му съм 😀 ) и ме сочи и вика. Аз обикновено отивам, защото ми е приятно, но не съм сигурен, че това е съвсем удачно.
Личното ми усещане е, че задоволяваме прищевките му в немалка степен, което от своя страна води до, струва ни се, увеличаващо се тръшкане и реване, незачитане на забрани. Притесняваме се да не го разлигавим, но същевременно не искаме да е нещастен или лишен от свобода да проявява себе си.
Бихме искали да ви помолим за препоръка за разбираема, но адекватна литература по гореописания проблем, а, ако е възможно, и за съвет от ваша страна.
С пожелания за всичко най-добро,
В.
Отговор:
Здравейте, В.,
Благодарим Ви за доверието да се обърнете към нас. По описаното от Вас съдим, че Вашият син е много любопитно и жизнерадостно дете. Ето нашите разсъждения по отправените въпроси:
В тази възраст децата започват активно да изследват и експериментират, както със средата около себе си, така и в общуването, границите и емоциите с най-близките отглеждащи. Желанията и реакциите им динамично се променят и преминават от едно в друго поведение/емоция. Най-често родителите много вярно усещат промените в детето си и инстинктивно реагират по подходящ начин. В ранна възраст емоционалната регулация е в процес на съзряване, езиковите умения не са добре развити и често поведението е това, което ни насочва към чувствата на детето и нещата, от които има нужда. Имайте предвид, че изграждането на умения за самоконтрол и емоционална регулация е дълъг процес, който протича бурно до третата година, но продължава много след това (до края на юношеството). До към 18 м.в. възраст децата все още не разграничават ясно своите желания от чуждите и не са напълно наясно какво означава това „правило“. Въпреки това, детето лесно и бързо учи модели за справяне и модели на реакция в различни ситуации, както и Вие посочвате в писмото си.
Поставянето на „приемливи“ граници подпомага разбирането на детето за правилно и неправилно, като в същото време му дава предвидимост и сигурност. Подходящо е категорични забрани с „Не може“/“Не пипай там“ да има за наистина опасните ситуации (контакти, печка, пресичане). В останалите случаи може да измислите ваш звуков сигнал или натъртване на името на детето с промяна на интонацията и модулиране на гласа. Този сигнал категорично ще гласи „НЕ ПИПАЙ там“, без да се повтаря частицата „не“ непрекъснато (често от многократно повторение децата спират да чуват „не“-то и то не носи информация за тях). Например – „Оо-ол“, „Упс“, „Ееее, Миткоо“ и др. Към 15м.в. пренасочването често е много по-подходящо и по-успешно от дългите обяснения. Въпреки това е добре да дадете думи на детето за случващото се като признаете неговия интерес и емоция, но отново препотвърдите правилото и пренасочите към друго действие. Например: „Знам, че контактът изглежда много интересен, но с него не се играе. Ето, виж, тази изграчка също има отвори и с нея може да се играе.“ Друг възможен подход е да казвате на детето какво „МОЖЕ“ да прави, вместо какво „не може“ да прави. Например: вместо „Не хвърляй количката“ – „Пусни лекичко количката“; вместо „Не удряй“ – „Погали“. Добра идея е да съпроводите думите с действие и да покажете нагледно какво имате предвид.
Задоволяването на „прищевките“ на детето в определени граници му дава сигурност и спокойствие да продължи да експериментира и учи. Към 15м.в. за него всички все още мислим по един и същи начин и искаме едно и също нещо, тъй като представите за себе си/другия, време/пространство все още са в процес на изграждане (щом искам тати да ме храни, значи и той го иска, и то точно сега). На по-късен етап тези процеси стават по-ясни и разграничими и детето започва да се съобразява с тях. Ако храненето по този начин е удоволствие за цялото семейство и не създава трудност в ежедневието, то е вид комуникация, споделено време и внимание. Ако усетите, че сте „манипулирани“ и отказа от ваша страна довежда до по-сериозно „тръшкане“, то тогава опитайте да:
– Отложите идването на другия хранещ/желаното нещо с броене до 5;
– Отместите фокуса на детето с положителна преформулировка (“Сега мога аз да те нахраня, виж как лети лъжицата като самолет” и др.);
– Да поставите постижимо условие – „Добре, тате идва за 5 лъжици и после отива да….., а ние продължаваме двамата.“ и постепенно намалявате броя на лъжиците.
Бихме препоръчали следните книги:
„Изкуството да бъдеш родител“ – д-р Фрицхю Додсън
„Родители, осмелете се да кажете не!“ – Патрик Деларош
Поздрави,
Екипът на “С теб”