Почти всеки родител се е сблъсквал със ситуация, в която детето му отказва да опита определена храна или отказва да се храни. В някои семейства, обаче, времето за хранене би могло да се опише като „бойно поле“, където отказа и споровете около храната са част от всекидневието. В статията ни „Злоядото дете“ разгледахме различни фактори, които могат да стоят в основата на подобно поведение. Днес ще ви представим философията на хранене на американския диетолог-нутриционист и фамилен терапевт Елин Сътър. Идеите и подходът ѝ са помогнали на много семейства да намалят напрежението около процеса на хранене.
Според подхода на Сътър родителят и детето поделят отговорности в процеса на хранене и това е така още от самото начало. Основният принцип гласи, че родителят е отговорен за какво, кога и къде яде детето, докато детето е отговорно за това колко и дали ще яде. Така родителят осигурява структура, подкрепа и възможности за изследване и учене, докато детето постепенно опознава света чрез сетивата и развива своята автономност. Разбира се, това е процес на нагаждане и опознаване, в който е важно да се вземат предвид както възрастта на детето, така и неговите специфични умения. Процесът обикновено се разгръща по следния начин:
- Разпределяне на отговорности при новороденото:
- Родителят е отговорен за това какво яде новороденото.
- Бебето е отговорно за това колко ще изяде (и всичко останало).
- Разпределяне на отговорности при прехода към други храни:
- Родителят е отговорен за това какво яде детето и постепенно поема отговорност за това кога и къде се храни детето.
- Детето все още и винаги е отговорно за това колко и дали ще яде храните, предложени от родителя.
- Разпределяне на отговорността след захранването:
- Родителят е отговорен за какво, кога и къде яде детето.
- Детето е отговорно за това колко и дали ще яде.
В подхода на Елин Сътър родителите и децата имат няколко основни задачи, които също са разпределени според ролите. Задачите на родителите са:
- Да избират и приготвят храната.
- Да осигурят редовни основни хранения и междинни закуски.
- Да направят времето за хранене приятно.
- Стъпка по стъпка да покажат на децата чрез личен пример как да се държат по време на хранене.
- Да бъдат деликатни към липсата на опит на детето с определени храни, но да не обслужват всяко негово желание.
- Да поддържат структурата като предлагат вода между редовните хранения, но не и други храни/напитки.
- Да позволят на детето да расте със своето темпо в своето тяло (според биологичната предразположеност).
Също толкова важно е родителите да се доверят на децата за това, че:
- Децата ще се хранят.
- Те ще се хранят с количеството, от което имат нужда.
- Ще се научат да ядат храната, която родителите ядат.
- Ще се научат на обноски по време на хранене.
- Ще растат според своето собствено темпо.
Според Сътър принципът за разпределяне на отговорността е подходящ за всяка възраст. Усвояването на уменията за хранене и привикването към различни храни е процес – също както усвояването на умения за четене и писане. Крайна цел в този процес е детето да добие самостоятелност и умения за саморегулиране на усещането за глад и ситост, също както и умения да избира измежду различни и разнообразни храни в зависимост от нуждите си. Ролята на родителя е да задвижва този процес като осигури подкрепа на детето чрез ясна структура (редовни хранения), приятна атмосфера и достатъчно възможности за трупане на опит. Подходът се отплаща в дългосрочен план, тъй като подкрепя детето да добие самостоятелност и увереност в хранителнтие си избори.
„Когато поддържате качеството на вашите взаимоотношения около храненето, вместо да се тревожите за това какво и колко вашето дете яде, детето ви ще се храни и ще расте здраво и рано или късно ще яде почти всичко, което и вие ядете.“
– Елин Сътър
Източник: https://www.ellynsatterinstitute.org/how-to-feed/the-division-of-responsibility-in-feeding/
