терапия за деца, терапевтични подходи, детско развитие, трудности в развитието, проблеми в развитието, психолог, логопед

Подходи в терапевтичната работа с деца: Floortime

Статията ще разгледа подхода Floortime, представен от клиничния психолог Александра Антонова.

Подходът Floortime е игрова терапия, насочена към стимулиране и развиване на социо-комуникативни умения чрез създаване на емоционална връзка с детето, отчитащ неговите индивидуални потребности и възможности. Основна цел е увеличаване и обогатяване на интеракциите „възрастен – дете” и чрез това – развиване на други базови умения – езикови, когнитивни, игрови.

Теоретичните основи на подхода са базирани върху модел на дървото, илюстриращ йерархията на базовите звена в нормативното развитие. В корените стоят регулация и внимание (започват да се формират още в кърмаческия период), после следват ангажиране и свързване (в рамките на първата година ), после преднамереност и двупосочна комуникация, решаване на социални проблеми и комплексна комуникация и т.н. Много по-късно се включва език и реч, познания и академични умения. Всъщност, тук се засягат важни звена в развитието, без които на практика е изключително затруднено ученето. Като илюстрация може да се използва един цитат на създателят на подхода S. Greenspan:

Научаването първо възниква като част от емоционалните интеракции. Те включат инициации, които детето прави, за да ангажира другите хора, за да взаимодейства с тях, за да комуникира с тях и си обяснява света чрез тях.”

– S. Greenspan

Чрез този модел на дървото се структурират целите в терапията, в зависимост от нивото на демонстрирани умения на детето. Следователно се стимулира детето да се изкачи по стъблото на развитието, такова каквото се очаква при всяко едно дете. Следването на универсалност в този смисъл е силна страна на метода, тъй като цели улесняване на психичното развитие на детето, а не толкова научаване на специфични умения. Детето се следва в неговите интереси в обичайни ежедневни ситуации и се провокират конкретни умения в контекста на комуникацията, социалните взаимоотношения и регулацията на поведение. Разликата с други подходи е, че често терапиите учат децата на конкретни знания и умения – животни, цветове, форми или да седи на стол. Така детето се учи на нещото, а в другия случай чрез Floortime помагаме детето да се научи да учи за света.

Защо според мен е толкова ценен подход?

Приложим е от ранна възраст, включително кърмаческа, при  широк спектър от развитийни проблеми (езиково забавяне, трудности в комуникацията, аутизъм и др.), както и с деца в норма. Включва всички членове на семейството (родители, братя/сестри, баби….).

Като психолог, а не обучител, аз търся начини да се даде поле на родителя да установи връзка с детето си и да намери път към него. Тази терапия е изключително индивидуално насочена към спецификите на всяко едно дете и семейство. Например: Ако детето обича да скача, се предлагат различни варианти за подобни игри, в които родителят участва активно. Психологът не знае точно на кои игри ще откликне детето (децата със сензорни проблеми често се страхуват от двигателни игри) и насърчава родителя да опитва. Също така при установена игра, която детето харесва, се търси ефект на надграждане на вече усвоени умения. Ако детето харесва играта, се стимулира да покаже (да протегне ръка към родителя или да използва жест)/да посочи с показалец или каже какво иска (скок), или как го иска (бързо, бавно, силно, заедно, сам/а…). Така описани, стъпките са йерархично подредени по трудност. В началото малкото дете протяга с цяла ръка към обектите (около и след 8 м.в.), после започват да посочват с показалец (около и след 10 м.), използват дума (около и след 14 м.) или описват действието (след 18 м.в.). Прескачането на етапите „накъсва развитието“, което всъщност описва разстройствата на развитието.

Подходът включва освен сесиите с терапевт в специализирана среда, сесии с детето у дома и прилагане в разнообразни ежедневни ситуации от самите родители. В повечето случаи са игри на пода. Това помага на родителите да формират едно ежедневие, в което постоянно насърчават детето да развива умения.

Самият родител постепенно става компетентен и можещ да подпомага своето дете и то без задължителното наличие на специализирани средства – оборудвани зали, специални играчки или самия терапевт. Родителят е двигател на развитието.

Това благоприятства връзката дете-родител. Знае се, че ролята на родителя често е много структурираща – да изчисти, да нахрани, да изкъпе, да възпитава и учи детето. Тук освен тази роля, родителят се подкрепя да седне и да играе с детето на пода. Да наблюдава неговите интереси, да оценява силните му страни и да стъпи на тях, за да намери път към споделено внимание, двупосочна комуникация и разгръщане на игрови схеми.

По темата има много книги за родители и специалисти, но не са преведени на български език. В България има специалисти, които са минали нива от обучението и други със сертификат.

Александра Антонова клиничен психолог

Александра Антонова е клиничен психолог. Работи с деца и техните семейства при нормативни трудности (страхове, раздяла, траур, проблемно поведение, кризи на развитието) и ненормативни проблеми в развитието (разстройства в развитието на комуникацията, речта и езика, привързаността).

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
С теб

Не пропускайте най-новите статии и предложения за игри! Запишете се за нашия месечен бюлетин като оставите своя имейл: