Злоядото дете

„Ще яде като огладнее“, „Оставете го гладен“, „Много сте я разглезили, ако беше при мен щеше да си изяжда всичко“. Вероятно тези думи звучат познато, ако в детските си години сте били дете, за което думите „закуска“, „обяд“, „вечеря“ не са будели никакъв ентусиазъм или сте родител, на когото се налага ежедневно да полага изключителни усилия, за да накара детето си да опита нова храна или да изяде поне нещо. Какво стои зад детските реплики „Това няма да го ям!“, „Пак ли ще ядем?“ или отказите на мъника да седне да яде, без да има играчки, таблет, храната да е сервирана по точно определен начин или храна, която доскоро е била любима, в момента да бъде напълно отхвърляна.

Хранителните затруднения могат да бъдат много на брой и да се коренят в множество причини. 

Твърде често подценявани, но важни са анатомо-физиологичните причини и фактори – хранителни алергии и/или непоносимост към определени храни,  гастроезофагеална рефлуксна болест, поява на зъби, медицински или стоматологични манипулации, касаещи устната кухина и др. Част от симптомите могат да бъдат:

• Често кашляне или прочистване на гърлото;
• Повишена чувствителност от страна на детето след хранене – раздразнителност или плачливост;
• Неприятен дъх от устата;
• Болки в стомаха;
• Екзема или друг тип кожни раздразнения;
• Болки в гърлото, като детето може да се оплаква и от парене;
• Лесна уморяемост;
• Особености, свързани с изхождането – запек или диария.

В голям процент от случаите, децата могат да изпитват затруднения, когато трябва да обяснят вътрешно състояние (какво е това, което боли, какво е усещането – силно, слабо и прочее).  Когато процесът на хранене води до гореописаните специфики, детето обикновено предпочита храни, които са познати и които не водят до появата на посочените симптоми. Специалистите, с които е важно да  се работи  при този тип особености, свързани с храненето, са: детски гастроентеролог, нутрициолог и др.

Друга група затруднения, свързани с храненето, могат да се дължат на механични причини (трудности, касаещи орално-моторните механизми). Част от тях е възможно да включват следното:

• Трудности в процеса на кърмене;
• Продължително и затруднено захранване;
• Особености, свързани с дъкването;
• Затруднения и/или невъзможност за преглъщане на определени храни;
• Чести задавяния;
• Проблемно или липса на умение за изплюване на храна;
• Повръщане, като върнатата храна е недостатъчно сдъвкана;
• Дъвкане само от едната страна на устата.

При посочените особености е препоръчително да се работи с логопед – специалист в областта на орофациалната миофункционална терапия, а също и да се направи консултация със стоматолог, който може да направи оценка на функцията на лицево-челюстната мускулатура (както и дължината на френулумите (юздичките) в устната кухина). От изключителна важност е, ако има препоръка за консултация с тези специалисти или освобождаване на френулумите по хирургичен път (обикновено процедурата се извършва с лазер и местата, които са претърпели манипулацията заздравяват бързо), тя да не бъде отлагана.

Допълнителен и изключително важен фактор за приемането на храна е възможността на организма да преработва сензорни стимули. Със сигурност  има храни и напитки, които дори и като възрастни отказваме да опитаме, като това може да се дължи на вкуса, миризмата, текстурата им или определени спомени, свързани с тяхната консумация, които не са особено приятни. При децата това може да се проявява по следните начини:

• Отказ на детето да се храни;
• Гадене или повръщане при вида на определени ястия;
• Невъзможност за посещение на заведения за хранене или подготовка на храна у дома;
• Нежелание за докосване или помирисване на храна;
• Често пиене на вода по време на хранене;
• Желание за забърсване, ако детето се изцапа с храна;
• Задържане на храна в устата за продължителен период от време;
• Силни предпочитания към определени марки храни;
• Отказ от храна, ако не е приготвена по определен начин – пасирана до гладко пюре; зеленчуци, нарязани под определена форма и др.
• Засилен „апетит“ към неядивни продукти – крем за лице, дезодорант под формата на стик, бебешка пудра, пяна за бръснене и др.
• Желание за консумация на продукти/ястия с определена температура и повече/по-малко добавени подправки (много силно осолени ядки, млечен шейк с по-голямо количество захар, храни, които се ядат само, ако са силно охладени или обратното – много горещи).

Специалистите, с които е препоръчително да се работи, в случай, че детето показва посочените по-горе затруднения, са: логопед, специалист по детска хранителна терапия; сензорен терапевт, с когото да се работи по посока стимулация, интеграция и подкрепа на сетивно постъпващата информация, а също и детски гастроентеролог.

Процесът на хранене може да бъде по-труден за детето поради особености, свързани с позицията на тялото и запазването на стабилно положение на стола, на който седи. По време на ядене следва да има осигурена достатъчно добра опора зад гърба, под краката, а също и лактите да бъдат на нужната височина.

Ако посочените примери са налице, може да се направи консултация със специалист по детска рехабилитация и кинезитерапия, а също и сензорен терапевт.

В определени случаи затрудненото хранене може да се дължи на липса на последователност и изградени навици, а също и фиксиране на нежелателни поведенчески стратегии – миене на ръце, сервиране, отсервиране, миене на съдове, употреба на устройства – таблет, телефон или играчки, често ставане и напускане на мястото за хранене, опити за уговаряне, награждаване или наказание („Ако изядеш супата ще ти дам сладолед“ или „Докато не си изядеш яденето, няма да ти дам таблета“). Тук може да се направят срещи с детски психолог със специализации в процесите на хранене, а също и логопед – хранителен терапевт.

Не на последно място следва да отчетем и времето, за което може да очакваме детето да се задържи на едно място по време на хранене. Основното правило тук е между 2-5 допълнителни минути с всяка изминала година. Удълженият период на седене (повече от 20-30 минути) и опити за хранене могат да имат по-скоро противоположен ефект върху всички участници в процеса. 

Храненето е многокомпонентен процес на опознаване от страна на детето. Усвояването му следва да бъде придружено от определени правила, а към трудностите – да се подхожда с разбиране и зачитане.