В несигурното и пълно с неочаквани промени време, в което живеем, нуждата от функциониращо пространство за малкото дете е все по-наложителна. Несъмнено, почти всяко семейство бе подложено на стресовия фактор „офис у дома“ и „затворени учебни заведения“. И с право, тъй като детето във възрастта от 0 до около три години не разполага със способа на рационално мислене. А това го лишава от всяка възможност да разграничи причината, поради която любимите хора са у дома, но без възможност да прекарат споделено време заедно. Освен вредата от липса на социална среда, пълноценно развитие на език, движение, комуникация и взаимодействие с други човешки същества, при част от децата, с които се срещах, бе и емоционалният дисбаланс. Дисбаланс, породен като страх от отхвърляне от най-близките до тях хора.
Не само в период на изолация, пространството, в което детето съществува, е съществена част от формирането на личността му. Средата е източникът на преживявания, опит и познания за всяко дете в тази възраст, впечатленията от които то трупа като подсъзнателни модели. В зависимост от посланието на пространството, те могат да бъдат полезни, стимулиращи и подкрепящи нуждите му на естествено развитие, а също и объркващи, деконструктивни. Като източник, средата трябва да е аранжирана по начин, който стимулира действие, както и да дава възможност за взаимодействие, тоест да е достъпна. Но не прекалено достъпна, защото лекото предизвикателство е нужно дори за най-малките.
Подобно на възрастните, децата се нуждаят от мини пространствени сектори, които да отговарят на импулса и нуждата им в дадения момент. Зона за игра, сън, физиологични нужди, преобличане, хранене, четене на книги, танцуване, почивка. Това не означава да имате още шест стаи, но всяка от тези зони да съдържа специфични предмети и мебели, отговарящи на функцията ѝ. Когато има ясно установен ред и последователност, когато изграждате с яснота и правите интелигентни промени, детето изгражда опорни точки на сигурност: „Знам от какво се нуждая, знам къде се намира и мога да го достигна сам“. Посланието, което давате, следвайки тези похвати, е: „Домът ти е приветлив и подканващ“. Нуждата от постоянна намеса на възрастния се свежда до минимум, защото детето взаимодейства пряко с източника. Безопасността е основен критерии, особено за много малки деца, например: прибрани завеси, които детето може да издърпа в опит да се изправи; опасни мебели; висящи цветя; кабели; стълби; електропроводници; препарати за почистване и др. Не правете дома си стерилен, а адаптиран. Което означава: ниска и отговаряща на капацитета на детето мебел с до няколко играчки на нея; саксийно цвете на ниска позиция, което детето би могло да полива; достъп чрез степенка до източник на вода, за да измива ръцете си или да подготвя плодове и зеленчуци; кука с кърпа на нивото на детето; закачалка за дрехи; ниско легло; работна масичка и нисък стол и др.
Препоръчвам ви да организирате активности, които са близки до бита ви, като: метене; готварство; градинарство; помощ при зареждане на пералня; участие в къпане. Така бихте имали дете, което осъзнава своята роля, позиция и принос като важна част от семейството. Дете, на което предоставяте възможност за движение с интелигентна предпоставка и преследване на цел, които от своя страна му помагат да развие вътрешна увереност и познание за възможностите му. А на вас, да изградите полезна връзка на обмен и сътрудничество с детето си.
Аз съм Николета Николова – монтесори педагог, завършил своето обучение в Нидерландия. Дълбокото изучаване на психология, философия, антропология, медицина и практически похвати за работа с деца, увеличиха естествената ми любов към тях. Мисията ми е спомагане на ранно детско развитие във възрастта от раждането до три години. Като в последните шест чудесни години, всекидневно пряко подпомагам деца и техните семейства. Ориентирана съм към обучения за възрастни, родители и учители, които имат желание да отговорят пълноценно и индивидуално на развитийните нужди на малкия човек.
