11111

Сетивна система

Всеки от нас реагира по различен начин на пронизващ шум, леко погалване или силна прегръдка. Някои хора запушват ушите си, отдръпват ръка или не помръдват, сякаш нищо не се случва. Показваме и по различен начин болка или жажда чрез вербален код или езика на тялото. В следващите редове ще обърнем внимание защо това е така и колко важна е сетивната система и процесите на сензорна интеграция за здравото физическо и психическо разавитие на детето.

Сетивна система

Сетивната система е система от органи, част от сензорния дял на нервната система. Всяка сетивна система се състои от рецептори, разположени в различни части на тялото ни (мускули, сухожилия, органи), неврални пътища и части от мозъка. Заедно те участват в сетивните възприятия, обработката на информация, получена от сетивата, и генериране на подходящ отговор. Процесите на сензорна интеграция започват още в утробата на майката и работят през целия живот.

  • Пример: Бебето се движи в утробата под въздействието на различни стимули. В отговор на майчиния глас и бащиния допир – рита, докосва с ръце, движи се.

Сетивната система включва няколко подсистеми – зрителна, слухова, тактилна (докосване), вкусова, обонятелна, проприорецепция (усещанията от мускулите и ставите) и вестибуларна (движение и баланс). Всяка от тях определя различен канал за постъпване на информация от сетивата към мозъка.

Зрителна система

Очите доставят информация, която мозъкът интерпретира – цвят, дълбочина, движение,  различаване на символи, местоположение и др. В следствие на това ние разпознаваме лицеви мимики, жестове, четем и се ориентираме колко далече е автoбусът и можем ли да го хванем с тичане. Визуалната система работи в тясно сътрудничество с другите сетива, помага за безопасността и навигира пространствената ориентация  в средата. Визуалните стимули  и упражнения  помагат на децата да развият своята зрителна перцепция, зрително проследяване и очно-двигателния контрол.

Трудностите във  визуалната обработка могат значително да повлияят академичните постижения на детето.

Слухова система

Ушите помагат на детето да разграничи височината, силата и тона на шума или говорния звук. Този орган позволява улавянето на звуци, обработването на чутото и създаване на правилен отговор. Той определя дали звукът е опасен или спокоен. Слухът e важен за комуникативните и социални умения.

Проблемите със слуховата преработка могат да доведат до неразбиране на казаната информация, липсващи части и затрудняване в цялостното общуване. Може да доведе до претоварване или уплаха от определени звуци. Често при появята на тези неприятни шумове, детето може да покрие с ръце ушите си или да клати главата си. Някои деца не чуват звуците и шума около тях или се опитват да ги заглушат, като непрекъснато издават различни звуци, тананикат или пеят.

Tактилна система

Докосването се регистрира чрез рецептори в кожата. Информацията от рецепторите позволява на детето да усети докосването и характеристиките му – силно, слабо, погалващо, натискащо. Също така позволява на детето да определи какво докосва, без да използва зрението си – грапаво, меко, бодливо и т.н.

Трудностите в тактилното възприятие могат да окажат значително влияние върху емоционалното състояние на детето. Цялостта на тактилната обработка е важна за формирането на схема на тялото, фина моторика и двигателно планиране.

Вкусова система

Езикът, устните, небцето и рецептори в устната кухина помагат на детето да открива и разграничава различни вкусове. Тя позволява на детето да прави разлика между сладко, кисело, солено, горчиво и пикантно.

Трудности при вкусовата обработка могат да доведат до особености в храненето, избягване на определени храни или консистенция на храната (твърдо, каша, парчета и др.), затруднения при хранене с лъжица и/или вилица. В следствие на това детето може да демонстрира предизвикателно поведение по време на хранене. Игри с различни храни, аромати и текстури, помагат на децата да придобият представа за качествата на храната и да подобряват самостоятелността в уменията за хранене и пиене. Децата могат да играят и да се учат да категоризират и идентифицират храни въз основа на техния вкус, текстура, температура или аромат.  

Обонятелна система

Носът помага за различаване на хиляди различни миризми и определянето им като опасни, неприятни, приятни, силни или слаби. Сензорните рецептори в носа събират информация за миризмите около нас и изпращат информацията до мозъка, създават представи за аромати, които вкусваме в храната. Обонятелната система е свързана с нашите спомени и може да повлияе на настроението ни. Ароматът е важен за създаване на връзката между новороденото бебе и неговата майка. Тази система е и защитна, тя индикира за опасности като токсини и други опасни вещества.

Трудност при обработката на обонятелната информация може да се наблюдава при деца, които търсят силни миризми и не разграничават опасните такива. При някои деца миризми, които повечето хора не забелязват или считат за поносими, могат да  предизвикат гадене или повръщане. Децата с отвращение към миризми могат да имат трудности по време на хранене.

Проприоцептивна система

Това са усещанията от сензорните рецептори в мускулите и ставите. Интактната проприоцепция позволява на детето да определи положението на тялото си в пространството, да регулира посоката и силата, която използва при движение. Проприоцепцията се стимулира при натиск или движение на крайниците – скачане, тичане, хвърляне на топка, издърпване, бутане, вдигане на тежки предмети, висене и др.

Дейности, в които участват проприоцептивни стимули, могат да подобрят вниманието и да регулират нивото на възбуда на детето. Проприоцептивните дейности са полезни в различни сфери като  учене, игра, социализиране и изпълнение на ежедневни задачи.

Вестибуларна система

Тази система сигнализира на детето кога е в движение, регулира посоката и скоростта на това движение. Вестибуларните дейности помагат на децата да развият баланс и координация. Вестибуларната система осигурява гравитационна сигурност и контрол на позата на тялото. Когато движим главата си, течността във вътрешното ухо се движи и измества, носейки информация за положението на тялото и главата в пространството.

Трудностите във вестибуларната обработка могат да доведат до постоянно желание за движение или страх от движение (люлка, колело и др.), когато движението носи несигурност, липса на баланс и страх от падане. Това може да доведе до затруднения с координацията и планирането на двигателните задачи.

Още за сензорната стимулация и развитието на мозъка може да прочетете тук.

Всеки човек има индивидуални особености в своята сензорна система. Сега, когато знаем основите на сензорната обработка, може да започнем да наблюдаваме детето, неговото движение и игра, решаване на предизвикателства и реакции към различни стимули от средата. Те могат да бъдат маркер за трудности в обработката на сензорната система. Навременната консултация със специалист, ерготерапевт или сензорен терапевт може да подпомогне процесите на сетивна преработка и отговор. Това се случва чрез подходящи игри, двигателни дейности и стратегии в ежедневието.

Използвани източници:

Tools to Grow, Inc., 2018 – “Sensory Diet: Practical Ways to Incorporate Sensory Input”

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
С теб

Не пропускайте най-новите статии и предложения за игри! Запишете се за нашия месечен бюлетин като оставите своя имейл: