В днешната статия искаме да ви предоставим информация за това как детският мозък се развива и как сензорните преживявания оказват влияние върху този процес. За да стигнем дотам, обаче, нека първо припомним кои са нашите сетива и какви функции изпълняват те.
Сетивата са каналите на информация в нашето тяло, през които приемаме стимулите от средата, а мозъкът превръща тези стимули в различни усещания.
Когато говорим за сетива, има 5 от тях, които са най-широко познати:
Вкус – информацията, която постъпва през вкусовите рецептори при прием на храна и течности;
Допир – стимулацията при натиск, вибрация и промяна в температурата, която постъпва през рецепторите в нашата кожа;
Мирис – стимулацията на химични рецептори в горните дихателни пътища (носа);
Зрение – стимулацията на рецепторите за светлина в нашите очи, която мозъкът обработва и интерпретира като зрителни картини;
Слух– възприемането на звук чрез механиката на вътрешното ухо.
Съществуват и още две, не по-малко важни сетива– проприоцепция (или усещането за нашето тяло) и баланс:
Проприоцепцията (усещането за тялото ни) е обратната връзка, която мозъците ни получават от два вида специални рецептори – едните се активират в мускулите ни при разтягане, а другите в ставите ни, когато там се появява налягане (при натиск). По този начин тялото ни придобива усещане за това как е разположено в пространството във всеки един момент.
Балансът представлява стимулация на вестибуларната система посредством вътрешното ухо, която ориентира тялото в неговата позиция във връзка с гравитацията. Това е свързано с координацията на движенията – какви и колко действия са необходими на тялото, за да седне на стол, да се наведе и изправи и т.н.
Подробна информация за сетивната система можете да намерите тук
Как се разива мозъкът
Нека сега погледнем към това какво представлява мозъкът и как той се развива в първите години от живота.
Нашите мозъци са изградени от трилиони мозъчни клетки, наречени неврони и множество връзки между тях – синапси. Първите три години от живота са време, в което мозъкът расте с невероятна скорост. Докато мозъкът на новороденото притежава около 50 трилиона синапса, то към тригодишна възраст техният брой наброява 1000 трилиона!
Сензорната стимулация има основна роля в развиването на мозъка на бебето. Чрез нея се усилват връзките между синапсите и се подобряват техните функции. Синапсите в мозъка могат да се увеличават или намаляват в зависимост от преживяванията, които имаме. Това се отнася към т.нар. „базирана на преживяванията невропластичност“. Невропластичността е способността на мозъка да променя невроналните си пътеки. Предоставянето на различни сензорни преживявания е необходимо за детския мозък, за да може той да развие добри способности за обработка на информацията и съответно способности за справяне в различни ситуации.
Така например за малкото дете отначало е трудно да играе спокойно с връстник, когато паралелно средата е изпълнена с множество странични шумове. То иска да ги изследва и се разсейва постоянно. Чрез опита посредством сензорната игра детето опознава звуците и постепенно се научава да се адаптира и да блокира тези, които не са важни, за да се фокусира върху играта с другото дете.
Друг пример е когато първоначално детето не желае да яде храни с определена текстура. Посредством сензорна игра то може да бъде насърчено да пипа, мирише и експериментира с усещанията от различни текстури в средата, без това да бъде обвързано с процеса на хранене. Така детето развива доверие и разбиране към определена текстура и това създава положителни връзки в мозъка. Повторно активирани, тези връзки дават сигнал за безопасност. Във времето детето добива увереност и готовност да опита вкуса на храната.
Ето и пет причини, които науката дава в подкрепа на сензорната игра:
- Изгражда невронални връзки в мозъка, които подобряват способността на детето да извършва сложни дейности или задачи;
- Подкрепя развитието на езика, когнитивното развитие, фината и грубата моторика, способността за решаване на проблеми, както и социалните умения;
- Допринася за развиването и подобряването на паметта;
- Действа успокоително, когато детето е тревожно или напрегнато;
- Спомага детето да опознае свойствата на предметите (научно мислене).
Използвани източници:
Gauvain M., Cole M., 2018. Readings on the Development of Children. 5th ed. Worth Publishers
Rosenzweig R., Bennett L., 1996. Psychobiology of plasticity: effects of training and experience on brain and behavior. Behavioural Brain Research (57-65) doi:10.1016/0166-4328(95)00216-2
Hensch T., 2005. Critical period plasticity in local cortical circuits. Nat Rev Neurosci doi:10.1038/nrn1787