Сензорната интеграция е процесът, чрез който хората регистрират, модулират и разграничават усещанията, получени от сетивната система. В резултат на това се задействат процеси, създаващи целенасочено, адаптивно поведение в отговор на стимула от околната среда или нашето собствено тяло (A. Jean Ayres, PhD, OTR, 1976-2005).
Сензорна интеграция и детско развитие
Сензорната интеграция е несъзнателен процес и основополагащ фактор в ранното детско развитие. Ефективното интегриране на усещанията от сетивата и генерирането на адаптивен отговор дава възможност за доброто познаване както на собственото тяло, така и на двигателни умения, обработване и разбиране на пространство и време. Също така подпомага умения, свързани с грижата за себе си и за другите – самообслужване, хранене, взаимопомощ и др. На базата на всички по-горе изградени умения, „обучената“ нервна система дискриминира кое е важно и кое не – жуженето на мухата в стаята или гласа на учителката. Изграждат се водещи причинно-следствени връзки на база на натрупания опит – навън е топло, следователно си събличам якето. Възможността за разграничаване на сетивните дразнители и контрола над собственото си поведение и реакции създават социално приемливи граници и правят възможно спазването на правила.
Пример: Когато съм в магазина НЕ ТРЯБВА да хвърлям храни и ДА УДРЯМ мама, само защото отказва да ми купи шоколадово яйце.
Изработва се адекватно поведение и емоционална регулация.
Пример: Когато тати говори с мен, аз го слушам и гледам в очите. НЕ ТИЧАМ и НЕ ВИКАМ, искайки НЕЩОТО.
Така постигнатият „баланс“ на стимул и отговор създава позитивни условия за активно учене и участие в разнообразни дейности от всекидневието. Позволява ползотворната комуникация с хора и обекти, подпомага създаването на социални контакти и партньорски отношения.
Сензорно интегративна дисфункция (СИД)
Сензорно интегративна дисфункция (СИД) е състояние, при което нервната система е затруднена в обработката на получената информация от сетивата. В следствие на това се появяват трудности при обработката и организацията на отговора в съответните двигателни и поведенчески реакции.
Пример: Дете се опитва да се качи на стъпало от стълба, висока 15см. Няколко пъти вдига крак, държейки се за стената, но не успява. Детето се разтреперва, свлича се на пода и се разплаква.
Затруднението на детето може да се дължи на трудности в зрителната обработка, пространство и баланс, координация и постурален контрол. В следствие на това гравитационната несигурност се генерализира като тревожност, емоционална несигурност и детето се разплаква.
Нарушение на сензорната преработка
Сензорната преработка може да бъде засегната на няколко нива:
Нарушение на сензорната модулация – затруднена е мозъчната регулация на процесите. Признаци:
- лесно се разсейва, свръх чуствителен към звуци;
- трудности при заспиване и/или със съня;
- защитен към вкусове и текстури;
- предпочитания към определени дрехи, материи и др.
Сензорнобазирано моторно нарушение – диспраксия и нарушение на постурален котрол. Признаци:
- диспраксия – проблем с планирането, последователността и изпълнението на движението при осъществяване на определена цел и/или идея;
- прегърбва се, свлича се, когато е седнал;
- често се спъва и пада, изглежда по-тежък и тромав;
- трудности при проследяване с очи, координация око-ръка и др.
Нарушение на сензорната дискриминация – зрителна, вкусова и обонятелна, тактилна, слухова, проприоцептивна и вестибуларна преработка, включва и вътрешна сетивност. Признаци:
- скача по леглото, потупва, бута другите;
- изпуска предмети, хвърля, блъска;
- лапа, ближе, дъвче предмети, които не са храни;
- стреми се към непрекъснато движение;
- избягва светлина или върти колела на колички продължително време и др.
Сензорно интегративна дисфункция и детско развитие
Сензорно интегративната дисфункция може да даде отражение във всички сфери на детското развитие – двигателно, езиково, социално-емоционални отношения, концентрация на внимание и учене. Децата със СИД могат да търсят сензорни преживявания, когато не получават достатъчно сетивна информация и няма насищане на сетивата, или да избягват определени такива (сетивната информация е прекалено много, затруднява обработката и отговора, получава се пренатоварване на сетивата). Ето защо често сензорните предпочитания дават отражение и в поведението. Признаци:
- тревожност/незаинтересованост;
- агресия/автоагресия;
- интровертност/екстровертност;
- нереагиращ/неовладян, недисциплиниран;
- свръх активен/незаинтересован;
- обучителни трудности;
- гневен, своенравен/тих, мълчалив.
СЪСТОЯНИЕТО на СИД се характеризира с трудности в процеса на обработка и организаране на отговор (дисфункция), а не в липса на функция. При деца със СИД всички сетивните канали работят, но не комуникират ефективно помежду си. Трудностите в сензорната интеграция могат да са придружаващо състояние или да прикриват друг проблем. Не всяко дете с поведенчески особености или с прекалена чуствителност се намира в състояние на СИД. Ето защо навременната превенция и консултация със ерготерапевт и/или сензорен терапевт може значително да подобри състоянието и да даде яснота за процесите на сензорна интеграция или друга прикрита трудност.
