сензорна интеграция

Сензорна интеграция

Сензорната интеграция е процесът, чрез който хората  регистрират, модулират и разграничават усещанията, получени от сетивната система. В резултат на това се задействат процеси, създаващи целенасочено, адаптивно поведение в отговор на стимула от околната среда или  нашето собствено тяло (A. Jean Ayres, PhD, OTR, 1976-2005).

Сензорна интеграция и детско развитие

Сензорната интеграция е несъзнателен процес и основополагащ фактор в ранното детско развитие. Ефективното интегриране на усещанията от сетивата и генерирането на адаптивен отговор дава възможност за доброто познаване както на собственото тяло, така и на двигателни умения, обработване и разбиране на пространство и време. Също така подпомага умения, свързани с грижата за себе си и за другите – самообслужване, хранене, взаимопомощ и др.  На базата на всички по-горе изградени умения, „обучената“ нервна система дискриминира кое е важно и кое не – жуженето на мухата в стаята или гласа на учителката. Изграждат се водещи причинно-следствени връзки на база на натрупания опит – навън е топло, следователно си събличам якето. Възможността за разграничаване на сетивните дразнители и контрола над собственото си поведение и реакции създават социално приемливи граници и правят възможно спазването на правила.

Пример: Когато съм в магазина НЕ ТРЯБВА да хвърлям храни и ДА УДРЯМ мама, само защото отказва да ми купи шоколадово яйце.

Изработва се адекватно поведение и емоционална регулация.

Пример: Когато тати говори с мен, аз го слушам и гледам в очите. НЕ ТИЧАМ и НЕ ВИКАМ, искайки НЕЩОТО.

Така постигнатият „баланс“ на стимул и отговор създава позитивни условия за активно учене и участие в разнообразни дейности от всекидневието. Позволява ползотворната комуникация с хора и обекти, подпомага създаването на социални контакти  и партньорски отношения.

Сензорно интегративна дисфункция (СИД)

Сензорно интегративна дисфункция (СИД) е състояние, при което нервната система е затруднена в обработката на получената информация от сетивата. В следствие на това се появяват трудности при обработката и организацията на отговора в съответните двигателни и поведенчески реакции.

Пример: Дете се опитва да се качи на стъпало от стълба, висока 15см. Няколко пъти вдига крак, държейки се за стената, но не успява. Детето се разтреперва, свлича се на пода и се разплаква.

Затруднението на детето може да се дължи на трудности в зрителната обработка, пространство и баланс, координация и постурален контрол. В следствие на това гравитационната несигурност се генерализира като тревожност, емоционална несигурност и детето се разплаква.

Нарушение на сензорната преработка

Сензорната преработка може да бъде засегната на няколко нива:

Нарушение на сензорната модулация – затруднена е мозъчната регулация на процесите. Признаци:

  • лесно се разсейва, свръх чуствителен към звуци;
  • трудности при заспиване и/или със съня;
  • защитен към вкусове и текстури;
  • предпочитания към определени дрехи, материи и др.

Сензорнобазирано моторно нарушение – диспраксия и нарушение на постурален котрол. Признаци:

  • диспраксия – проблем с планирането, последователността и изпълнението на движението при осъществяване на определена цел и/или идея;
  • прегърбва се, свлича се, когато е седнал;
  • често се спъва и пада, изглежда по-тежък и тромав;
  • трудности при проследяване с очи, координация око-ръка и др.

Нарушение на  сензорната дискриминация – зрителна, вкусова и обонятелна, тактилна, слухова, проприоцептивна и вестибуларна преработка, включва и вътрешна сетивност. Признаци:

  • скача по леглото, потупва, бута другите;
  • изпуска предмети, хвърля, блъска;
  • лапа, ближе, дъвче предмети, които не са храни;
  • стреми се към непрекъснато движение;
  • избягва светлина или върти колела на колички продължително време и др.

Сензорно интегративна дисфункция и детско развитие

Сензорно интегративната дисфункция  може да даде отражение във всички сфери на детското развитие – двигателно, езиково, социално-емоционални отношения, концентрация на внимание и учене. Децата със СИД  могат да търсят сензорни преживявания, когато не получават достатъчно сетивна информация и няма насищане на сетивата, или да избягват определени такива (сетивната информация е прекалено много, затруднява обработката и отговора, получава се пренатоварване на сетивата). Ето защо често сензорните предпочитания дават отражение и в поведението. Признаци:

  • тревожност/незаинтересованост;
  • агресия/автоагресия;
  • интровертност/екстровертност;
  • нереагиращ/неовладян, недисциплиниран;
  • свръх активен/незаинтересован;
  • обучителни трудности;
  • гневен, своенравен/тих, мълчалив.

СЪСТОЯНИЕТО на СИД се характеризира с трудности в процеса на обработка и организаране на отговор (дисфункция), а не в липса на функция. При деца със СИД всички сетивните канали работят, но не комуникират ефективно помежду си. Трудностите в сензорната интеграция могат да са придружаващо състояние или да прикриват друг проблем. Не всяко дете с поведенчески особености или с прекалена чуствителност се намира в състояние на СИД. Ето защо навременната превенция и консултация със ерготерапевт  и/или  сензорен терапевт може значително да подобри състоянието и да даде яснота за процесите на сензорна интеграция или друга прикрита трудност.

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
С теб

Не пропускайте най-новите статии и предложения за игри! Запишете се за нашия месечен бюлетин като оставите своя имейл: