Тези дни си мислим за дисциплината и проблемното поведение. Много често се срещаме с родители, които споделят, че наказанията просто не работят при тях – имат ефект, но обикновено е много краткотраен. Освен това споделят, че наказват от безсилие, което ги кара да се чувстват много виновни, а просто вече не знаят какво друго биха могли да направят. Така се завърта един порочен кръг, в който всички (и родителите, и детето) страдат. Решихме да споделим с вас нашата гледна точка защо наказанията не работят в дългосрочен план:
- Наказанието поставя акцент върху конкретно поведение и обикновено не адресира корените на проблема и нуждите на детето, които са провокирали поведението.
- Наказанията вървят ръка за ръка с чувството за вина, срам, с обвинения, с усещане за безсилие. Това подкопава самооценката и ограничава ресурсите за справяне.
- Наказанията не подкрепят детето да изработи алтернативен модел за справяне с трудностите. Те носят информация само за това какво детето прави грешно, но не и насока и подкрепа за развитие на нови умения.
- Наказанията повлияват негативно връзката на доверие между родители/учители и деца.
- Наказанията моделират упражняване на власт и контрол като начин за справяне с трудни ситуации.
Предполагаме, че съвсем естествено ще последва въпроса – а какво можем да направим, вместо да наказваме? За съжаление нямаме точна рецепта. Дисциплината сама по себе си е свързана с ученето – усвояването и осмислянето на различни правила и норми на поведение, с умения за самоконтрол и емоционална саморегулация и т.н. Затова ще ви насочим в посока на това да помислите и анализирате кое представлява трудност за детето в този момент и каква е неговата нужда? Да подкрепим детето да усвои нужните умения за справяне е ефективен начин за справяне с проблемното поведение в дългосрочен план.
