Шест мита за следродилната депресия

В първата ни статия по темата разгледахме в дълбочина следродилната депресия и нейните симптоми. В тази статия ще развенчаем най-често срещаните митове около заболяването.

1. „Да се чувстваш уморена и тъжна е нормална част от това да бъдеш майка.“

Появата на дете е възможност за преосмисляне и пренареждане на приоритетите в живота, взаимоотношенията с другите и целите – лични и професионални. Това е и период, който носи със себе си много предизвикателства и трудности. Необходимо е време, за да се почувствате добре в новата роля на родител и да добиете увереност. Нормално е в този процес от време на време да ви липсва живота преди бременността и да си мечтаете някои неща около майчината/бащината роля да бяха по-лесни. Не е нормално, обаче, да се чувствате тъжни и разтревожени през почти цялото време, да се обвинявате и да съжалявате, да не изпитвате никаква нужда от храна или да не спите дни наред, да нямате желание да се грижите за бебето или да се чувствате неспособни да го направите. Тогава вероятно страдате от следродилна депресия.

 2. „Просто трябва да се стегнеш.“ / „Ако го игнорираш, ще се оправиш.“

Често срещан мит е, че депресията е резултат от слаба воля, слаб характер или „мрънкане“. Истината е, че депресията е сериозно заболяване с биологични, психологични и социални аспекти. Чрез изследвания, използващи образна диагностика, са документирани различни нива и патерни на активност в мозъците на хора, страдащи от депресия, в сравнение с мозъците на здрави хора. Тогава „стягането“, игнорирането и изчакването не помагат, дори може да допринесат за влошаване на състоянието. За съжаление често хората, страдащи от депресия, чуват подобни неща в обкръжението си. Това само утежнява състоянието им, тъй като предполага, че „са слаби“, щом не могат да се справят сами. Заради този мит много хора избягват да споделят как се чувстват, страхувайки се да не бъдат критикувани. Това възпрепятства или забавя получаването на адекватна и навременна подкрепа и лечение.

3. „Щом се чувствам по този начин и си мисля такива неща, аз съм лоша майка и не трябва да бъда майка.“

Ролята на родител е предизвикателна и добиването на увереност в нея е дълъг процес, който понякога продължава цял живот. Независимо дали за пръв път ставате родител или това е вашето второ или трето дете, винаги има трудни моменти и притеснения. Само защото се чувствате уморени, тъжни или разтревожени, това не означава, че не трябва да бъдете родители! Депресията е истинска болест. Представете си колко абсурдно би било да кажете на жена, при която след раждането се появяват проблеми със щитовидната жлеза, че това е доказателство, че не може да бъде майка. За съжаление много често депресията повлиява мисловните процеси, преценката и себеусещането. Това поставя родителите, страдащи от депресия, в риск да се подхлъзнат в посока на този мит, приемайки че още от самото начало не е трябвало да се захващат с това да бъдат родители.

4. „Случва се веднага, след като родиш.“

Веднага след раждането може да се наблюва следродилна тъга (т.нар. “baby blues”). Следродилната тъга е с кратка продължителност (няколко дни до две седмици), засяга около 80% от майките и обикновено отшумява без лечение. Следродилната депресия най-често „започва“ между първата и третата седмица след раждането, но като отправна точка може да бъде всеки момент в рамките на първите 12 месеца. Ако симптомите ви продължават повече от две седмици, вероятно страдате от следродилна депресия. Какви са симтомите на двете състояния може да прочетете тук.

5. „Само майките страдат от следродилна депресия.“

Всъщност, между 8% и 10% от бащите също страдат от следродилна депресия. Симтомите им силно наподобяват тези при жените, а отправна точка на заболяването може да бъде всеки момент от първата година след появата на новороденото.

6. „Няма безопасно и ефективно лечение.“

Интернет направи достъпа до информация много лесен и бърз, но това също позволи много фалшиви факти да бъдат широко разпространявани. Често срещан е митът, че лекарствата не могат да се съчетаят с кърмене и имат сериозни странични ефекти за майката и бебето. Друг често срещан мит е, че при психолога и психотерапевта „просто се говори и това е загуба на време“. След като прочетат подобни мнения, много хора в нужда биха се запитали дали изобщо има смисъл да търсят консултация със специалист, щом нищо не помага. Реалността е напълно противоположна! Има лечение и форми на подкрепа, които са безопасни и ефективни. При тежките форми на депресия може да се наложи медикаментозно лечение, поради настъпилите на биологично ниво промени в мозъка. Медицината е напреднала много в това отношение и вече има медикаменти, които можете да употребявате, без да прекъсвате кърменето. В други случаи няколко консултации със специалист, група за подкрепа или промени във всекидневието и подкрепа от близките са напълно достатъчни, за да се подобри състоянието. Ще разгледаме подробно опциите за лечение и подкрепа в следващата ни статия.

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
С теб

Не пропускайте най-новите статии и предложения за игри! Запишете се за нашия месечен бюлетин като оставите своя имейл: