Често срещаме понятията “груба моторика”, “фина моторика”, “психомоторика”. Какво се крие зад „тях“ и защо трябва да стимулираме моторното развитие?
Груба моторика
Първоначално децата развиват грубата моторика – контрол върху движенията на по-големите мускулни групи в тялото (глава, ръце, торс, крака). Генетично двигателното развитие се осъществява от главата към краката и от простите движения към сложни (от единично вдигане на ръка към последователно изкачване на 10 стълби).
Тези процеси включват умения, свързани с поддържане на определена поза на тялото (седене), придвижване в пространството посредством баланса и координацията при пълзене или ходене, хващане и хвърляне, каране на колело и др.
Сензорно-двигателни умения
Тези умения описват сложната връзка между движение и сензорна преработка (възприятието от сетивата и организирания отговор към този стимул).
През ранния кърмачески период сензорните усещания и възприятия са водещи, въпреки че двигателните функции също се развиват много динамично. По-късно, в процеса на съзряване и усвояване на опит, развитието на тези две системи се разглежда почти паралелно. С усъвършенстване на двигателните умения се подобрява и сетивното възприятие на детето.
Ето пример за сензорно-двигателно умение:
„Виждам лъжица, докосвам я, взимам я, успявам да си уцеля устата, о Да – това е сладкото пюре!“
Фина моторика
След развиване на общата моторика постепенно започва изграждането на уменията, свързани с по-фините движения , като координация око-ръка, контрол на китката и пръстите. Тези двигателни умения често са определяни с понятието “сръчност”.
Фината моторика се разглежда като съвкупност от координираните действия на нервната, мускулната и костната система, в съчетание със зрителната система. Например: хващане на предмети, поставяне на предмети един в друг, редене на кула от кубчета, нанизване, пинсетен захват, писане.
Развитието на фината моторика при децата е дълъг процес, който играе важна роля и за развитието на говора и графомоторни умения.
Ако има „закъснения“ през периода на развиване на грубата моторика, за децата може да се окаже трудно последващото овладяване на фините движения, които са основополагащи за училищната готовност.
Психомоторика
Това е комплексно понятие, обозначаващо най-общо връзката между движението и психичните процеси. Психомоториката съчетава приятната игра с възможността детето да учи по лесен и забавен начин.
Залите за психомоторика са добре оборудвани с меки цветни модули в различни форми и големини. Играчки с различна текстура и консистенция. Там децата могат да изразят себе си чрез движението. да изследват, да са креативни, да развиват двигателните си способности и заедно с това въображението, мисленето и символната игра.
„Понятието психомотрика е комплексно и покрива една много широка област, тъй като може да се каже, че: “всяко движение е психомоторно от момента, в който надминава рефлекторното действие, защото всяко движение е израз на желание, чувство, емоция и воля.” – Весела Банова
