Страховете са универсално преживяване за детството. Според науката, в голямата си част това са типични реакции, които следват определена последователност в човешкото развитие. Например, децата са по-страхливи от възрастните, а пък момичетата по-често дават израз на страховете си в сравнение с момчетата. Но от всички открити зависимости, може би най-интересна е тази между възрастта на децата и типа страхове, преобладаващи в нея. Изследванията показват, че страховете не просто се проявяват по различен начин в различните възрасти – те имат определена нормативно-развитийна последователност:
- Бебетата се страхуват от загуба на физическа подкрепа, от изненадващи, силни и неочаквани звуци и от височини.
- Децата на възраст между една и две години най-много се страхуват от непознати, от действия, свързани с тоалетната, и от нараняване.
- Преобладаващи страхове от три до пет години са тези от животни, въображаеми създания, от тъмното и от това детето да остане само.
- Децата от шест до девет години най-често се страхуват от животни, светкавици и гръмотевици, за личната си сигурност, от училище и от смърт.
- Преобладаващи страхове при децата от девет до дванадесет години са тези от тестове и тези, свързани с личното им здраве.
- След тринадесетата година най-силни са страховете от нараняване, от социални и личностни взаимодействия, икономически и политически катастрофи.
Обзорът на изследванията в областта показва, че по-малките деца като цяло се страхуват повече от физически събития и въображаеми същества, докато по-големите деца и възрастните се страхуват повече от събития със социален характер. Провеждани са интересни експерименти, които се опитват да намерят обяснение за тази закономерност. Една от хипотезите е, че цялостната развитийна йерархия на страховете e подчинена на когнитивното развитие на детето. Едно проучване сравнява страховете на деца с типично развитие с тези на деца с умствено изоставане. Резултатите показват, че преобладаващите страхове при децата с умствено изоставане съответстват на нивото им на когнитивно развитие, а не на хронологичната им възраст. Интересно е да се отбележи, че от всички страхове, тези, свързани с нараняване и със социалната сфера, остават стабилни през целия човешки живот, още от самото им появяване. Тогава е логично да попитаме:
Кога страхът се превръща в проблем?
Както вече казахме, голяма част от страховете са типични и краткотрайни, дори може да имат защитни функции. Страхове, които имат ограничено влияние и не продължават повече от един месец, най-вероятно са част от нормалното развитие или са резултат от конкретно събитие. Нормално е детето да се страхува няколко поредни вечери, ако преди това е гледало филм на ужасите. Страховете се превръщат в проблем, когато продължават прекалено дълго и когато засягат нормалното функциониране в една или повече житейски сфери. Например, притеснението на дете да отиде на училище на първия учебен ден е напълно нормално, тъй като е еднократно явление, което скоро преминава. Патологичен би бил страхът на дете, което в такава степен изпитва тревожност от това да отиде на училище и да бъде далече от своите родителите, че започва да изпитва физически неудобства като главоболие и повръщане, което води до това да си остане у дома.
Сигнали, за които да следите:
- Страхът е продължителен и много интензивен и/или нетипичен за възрастта.
- Пречи на детето да извършва обичайни неща във всекидневието.
- Причинява физически дискомфорт и симптоми като главоболие, повръщане и др.
Ако някой или всички сигнали са налице, е добре да потърсите консултация със специалист.
Използвана литература: Beidel, D. C., & Turner, S. M. (2005). Childhood anxiety disorders: A guide to research and treatment. New York: Routledge
