Дислексията е състояние, което засяга ученето, способността на децата да разбират писмената реч, да различават звуците в думите и да ги свързват с писмените им представяния. Това не е просто проблем с четенето, а засяга целия процес на усвояване на писмената реч.
Най-често признаците се забелязват в детството. Обикновено това е между 5 и 12-годишна възраст, когато децата започват да се учат да четат и пишат. Въпреки това, дислексията може да бъде забелязана и по-късно в живота, ако детето е намирало добри стратегии за компенсация и затрудненията не са имали толкова отявлена изява.
Характерни затруднения
Засегнати са следните области:
Четене – често се пропускат думи, заместват се едни думи с други или четенето е бавно и затруднено;
Писане – наблюдават се затруднения с правописа и граматиката, допускат се често грешки в изписването на буквите и думите, както и на правилните граматически знаци, което може да доведе до объркване на смисъла на изказването – цялостно е силно затруднено изразяването в писмен вид;
Слухово възприемане – възможни са затруднения при различаването на звуците в думите, както и проблеми с разбирането на разговора;
Концентрация – децата и възрастните хора с дислексия могат да имат затруднения с концентрацията и да са по-разсеяни и неорганизирани в ученето си.
Болест ли е дислексията и кой може да постави диагноза
Дислексията не е заболяване, а е различен начин на усвояване на информацията. Хората с дислексия могат да имат различни силни страни и таланти. Те могат да постигнат големи успехи в живота си, ако получат подходяща помощ и подкрепа в процеса на учене. Причините за дислексията все още не са напълно ясни. Смята се, че влияние могат да оказват както генетични, така и фактори на околната среда (например липсата на стимулираща образователна среда, стрес или ранното приучаване на четене и писане).
Обикновено диагнозата дислексия може да бъде поставена най-рано на 8-годишна възраст, когато детето вече е ограмотено. Диагностиката се извършва от психолог, логопед или специален педагог, който има съответната квалификация и опит в тестовете за оценка на четенето и писането, както и в диференцирането на различни видове дислексия. Някои медицински специалисти, като невролози и детски психиатри, също могат да диагностицират дислексия, но обикновено те пренасочват към специалистите в образованието, когато става въпрос за деца с учебни затруднения.
Диагностицирането на дислексия обикновено включва провеждане на различни видове тестове и оценки, които да измерят уменията на детето в областта на четенето и писането, както и да изключат други възможни причини за затруднения в ученето. След като се постави диагнозата, специалистите могат да предложат подходяща помощ и упражнения.
Важно е да се има предвид, че затрудненията в четенето и писането не означават задължително наличието на дислексия. Затрудненията могат да бъдат причинени от други проблеми, като например проблеми със зрението или слуха. Затова е необходимо да се извърши професионална диагностика от специалист, който може да направи оценка на детето и да определи подходящата терапия.
Ранната диагностика и интервенция могат да помогнат на детето да се справи със затрудненията си. Дислексията е състояние, което може да бъде управлявано и овладяно с подходяща терапия и подкрепа.
Дислексия и изпитни ситуации
Децата с дислексия могат да се справят в изпитни ситуации, но често им е необходима подходяща подкрепа и адаптации, за да могат да изразят своите знания и умения по най-добрия начин.
В зависимост от конкретните затруднения, които има детето, то може да се нуждае от специални мерки като: допълнително време за изпит; използване на помагала като например речници или смарт устройства; променени условия на изпита (например по-голяма шрифт на текста); използване на схеми и таблици, за да се структурират отговорите, и други подобни. Едно от най-важните условия е да се осигури подходяща образователна и психологическа подкрепа още от началото на учебния процес.
Силните страни и областите, в които децата с дислексия се справят добре, трябва да бъдат насърчавани, за да се повишат самочувствието и мотивацията им.
Те могат да бъдат използвани и като алтернативен начин детето да изрази своите познания. Чрез ролеви игри например могат да бъдат представени познания по история, литература и други учебни предмети. Провеждането на експериметни, както и груповите проекти също дават чудесна възможност да се покажат знания, без необходимост от писане или пък чрез разпределение на различните типове задачи межу членовете на екипа. Ето защо учебната среда и разбирането на проблема от страна на учителите са ключови за успешното справяне и напредъка на детето.
