Тревожността е един от най-честите психологични проблеми в днешно време. Всеки може да изпита тревожност в някаква степен, но когато това е хронично интензивно състояние, може да засегне сериозно качеството на живот на човека.
Какво е тревожността?
Това емоционално състояние, характеризиращо се с преживяване на безпокойство, соматични симптоми на напрежение и негативни мисли спрямо очаквана заплаха, катастрофално събитие или несполука. Тялото се мобилизира, за да се справи с очакваната заплаха: мускулите се напрягат, дишането се учестява, сърцето бие по-бързо и др. Може да се прояви и чрез физиологична реакция като главоболие, гадене, често уриниране и др. Свързва се с преживявания на прекомерно безпокойство, усещане за безпомощност, срам, вина, нервност, трудности с концентрацията и др.
Разлика между страх и тревожност
Макар че тревожността и страхът като термини често се използват взаимозаменяемо в разговорния език, те имат някои съществени разлики. Тревожността е по-продължително емоционално състояние, насочено към бъдещето и фокусиращо се върху очаквана заплаха. Тя може да се преживява дори при отсъствието на конкретна заплаха в момента, докато страхът е базисна емоция в реакция на непосредствена, реална заплаха. Страхът има епизодичен характер и се ограничава в рамките на актуалната ситуация. Обичайно той е породен от заплаха за физическото благополучие, докато при тревожността възприеманата заплаха е спрямо социалното и психично благополучие. Когато изпитваме страх, обикновено се опитваме да избегнем или да се защитим от заплахата. Тревожността, от друга страна, може да доведе до тоталното избягване на дадена ситуация и често води до продължително безпокойство, непрекъснато мислене и премисляне на сценарии, свързани с неприятни преживявания и възприети опасности.
Кога тревожността и страхът се превръщат в проблем?
И тревожността, и страхът са естествена, неизбежна част от нашето всекидневие. Те имат важна роля в оцеляването и развитието на човечеството, тъй като служат да ни предпазват от потенциални заплахи за физическото и психичното ни благополучие, но само когато се преживяват в умерена степен. Когато степента на преживяване на страх или тревожност е толкова висока, че причинява сериозно страдание и пречи на работния и личен живот, това може да се счита за проблем. Тогава е добре да се потърси консултация със специалист по психично здраве, който може да предложи терапия и различни техники за управление на тревогата или страха, които да подпомогнат човека да се справя по-ефективно с тях във всекидневието и да подобрят качеството му на живот.
