Често порастването на бебето е съпроводено от коментарите на близките ни като: „Ще видиш как ще тичаш след него, щом проходи“ или „Става по-страшно, когато пораснат и започнат да бягат и да се катерят“. Дали наистина трябва да тичате след децата и да ги спирате, когато се катерят? Зависи.
Поемането на рискове е тласкано от любопитството, присъщо на всички животни. Рисковете предлагат възможности за опознаване на света, развиване на умения, изграждане на увереност и доверие в собствените възможности. Освен това подпомагат развиването на независимостта, подобряват уменията за вземане на решения и стимулират по-нататъшното експериментиране. Ползи има и за родителите, тъй като заедно с детето те също учат на какво е способно то и трупат доверие в уменията му. Тези моменти отправят посланието „имам ти доверие“, което само по себе си има положителен ефект върху отношенията между родителите и децата.
Рисковете могат да се разделят в две групи:
- Предизвикателство или ситуация, която носи известна несигурност, подобна на ситуацията, в която малкото дете решава да пусне опората, за която се е хванало, и да направи първите си крачки.
- Рискове, които крият много по-големи опасности отвъд разбирането на детето и биха могли да доведат до сериозни наранявания – например, скоро научилото се да тича дете, което изскача на пътното платно.

Кой риск е допустим и кой е опасен?
От една страна, всеки родител иска детето му да се развива добре, но от друга, често се появява дилемата дали да се даде свобода, или трябва да се поставят граници.
На първо място наблюдавайте себе си. Усещате ли прилив на тревожност, когато виждате как детето Ви достига върха на катерушката? Поемете дълбоко дъх и освен отговор на въпроса: „Кое е най-страшното, което може да се случи“, опитайте да отговорите и кое е най-доброто, което може да се случи. Често отговорите зависят от отношението на родителите към поемането на рискове.
На второ място са важни детето и неговите умения, които вероятно познавате добре и бихте могли да предположите с какво може да се справи. Децата, както възрастните, също се различават в склонността си да поемат рискове. Докато някои деца имат нужда от повече окуражаване и подкрепа, други имат нужда да забавят темпото.
Подкрепа при ученето
За да може детето едновременно да има свободата да експериментира, но и да не се окаже неподготвено в лицето на потенциална опасност, е необходимо родителите да осигурят подкрепа в експериментирането.
Един подход, подходящ за по-големи деца, е играта “какво ще стане, ако“. Тя помага безопасното изследване на потенциални сценарии, развива умението за вземане на решения и помага за изграждане на план, ако детето наистина попадне в сходна ситуация.
Разделянето на активностите на специфични умения е подходящо за всички възрасти. За да се научи да ходи, малкото дете се учи първо да контролира главата и врата си, след това да се завърта в легнало положение, да седи и т.н. По същия начин можем да мислим и за катеренето по дърветата.
Вместо класическата фраза: „Внимавай, ще паднеш!“, е добре да се използват конкретни насоки, които детето да може да разбере и изпълни като: „Стъпвай бавно, стръмно е“, „Гледай в краката си, има неравности“, „Дръж се здраво с ръце“ и т.н.
Е, да тичате ли след децата на всяка крачка? Може би не, но е ваша задача да балансирате между прекомерната закрила и пълната ѝ липса, за да може детето да експериментира, да допуска грешки, да решава проблеми и да развива умения.

Здравейте! Аз съм Бояна Йорданова и съм психолог. Работя с юноши, родители и млади хора, поели по пътя на своята независимост. Имам опит в работата със семейства и деца, претърпели насилие, както и семейства от уязвими общности. Обучавам се за семеен консултант и съм докторант в програма „Психология на развитието в детска и юношеска възраст“ към Софийски университет. Професионалните ми интереси са свързани с формирането на идентичност, междуличностни отношения и конфликти, лична автономия и формиране на емоционална компетентност. Вярвам, че всеки е експерт в своя житейски път, а моята роля е да подам ръка, когато пътеката е стръмна или е загубила очертанията си.