Дали днес успях да предложа достатъчно развиващи игри и занимания? Достатъчно разнообразно ли е менюто на детето ми? А защо не спи според нормите за възрастта, за които прочетох в интернет – все още се буди, спи малко.. аз ли бъркам някъде? За пореден ден не успях да го изведа навън… Нямам никакво време за себе си, уморена съм и днес пак повиших тон.. чувствам се ужасно виновна! Сякаш изобщо не знам как да бъда добър родител за детето си!
Тези чудения и още много други чуваме редовно в консултациите с родители. На всички вас искаме да кажем – да си родител не е лесна работа и е съвсем нормално да си задавате въпроса дали правите най-доброто за своето дете.
Истината е, че никой не се ражда научен как да бъде родител. Това е умение, което се учи и развива, както всяко друго. Няма универсален най-добър подход/книга/обучение за отглеждане на деца, защото всеки родител изгражда свой уникален родителски подход, който да съответства на нуждите на детето и на неговите лични нужди и нагласи. Той е продукт от сложното преплитане на личната история, взаимоотношенията със своите родители и разширено семейство, полученото образование, културни влияния, формирани нагласи и убеждения, социалната среда, индивидуалните характеристики на детето и т.н. Към всичко това нека добавим човешката ни природа – ние не сме съвършени създания, напротив – често правим грешки, уморяваме се, забравяме, не винаги успяваме да помислим, преди да действаме. А родителството успява майсторски да постави всяка една подобна грешка под светлините на прожекторите.
От къде идва родителското чувство на вина?
Заедно с встъпването в родителската роля постепенно осъзнаваме колко зависими са децата от хората, които се грижат за тях. С цялата си любов, родителят обикновено се чувства длъжен да осигури възможно най-добър старт за своето дете – да се погрижи не само за сигурността и физическото му здраве, но и за неговото щастие и цялостно развитие и благополучие. Често поставя детето на първо място пред своите собствени нужди и се чувства виновен, ако открадне малко време за себе си или партньора. Друг път се обвинява, че е избрал да почисти дома пред играта с детето, или обратното. Може да се случва да се лутате в противоречива информация и да се опитвате да разберете кое е по-добро – това, което знаете и са ви казали, че е “правилно”, или вътрешното ви усещане, че друг подход би бил по-подходящ. Важно е да знаете, че е съвсем естествено да изпитвате колебание и родителска вина от време на време, стига това да не ви пречи да изпълнявате всекидневните си задължения и да не води до крайни самообвинения и трайно усещане за неадекватност в грижите, които полагате за детето. Колебанията и вината, които изпитвате, са естествено продължение на любовта към детето и желанието да направите най-доброто, на което сте способни.
Как да се справя с вината, която изпитвам като родител?
Също както в самото родителство, и тук няма точен отговор, който да работи за всеки. Вгледайте се в себе си и се запитайте какви цели поставяте вие самите за себе си като родител? Кои са вашите силни и слаби страни, какъв е темпераментът на детето, какви са неговите и вашите нужди? Ключът към това да изпитвате по-малко вина е да търсите баланс между своите очаквания и това, което реално би могло да бъде постигнато. Например, вашето дете може да има нужда от повече разходки и игра навън, за да изразходва енергията си, докато детето на вашата приятелка може да се нуждае от повече време, прекарано в спокойни игри и близост с родителя. Казваме “да търсите”, а не “да намерите”, защото това е дълъг процес, който няма край – нуждите на детето ще се променят заедно с порастването му, също както и вашите нужди са се променяли и ще се променят с времето.
И все пак, можем да дадем две конкретни насоки, които считаме за общовалидни:
- Опитвайте се да не сравнявате децата си, уменията им и грижите, които полагате за тях. Защото всяко дете е уникално и всеки възрастен има различни потребности и подход в отглеждането му.
- Хората често се стремят да се представят в най-добрата си светлина пред света, а социалните мрежи са много лесен инструмент, с който това може да бъде постигнато. Не се подвеждайте по това, което виждате в социалните мрежи. Опитвайте се винаги да пресявате информацията през вашия поглед за вашето дете.
Споделяме с вас преживяванията на други родители, които добре познават родителското чувство на вина. Възможно е думите им да ви прозвучат много познато:
“Винаги се обвинявам, когато имам да свърша сто неща или искам да направя нещо за себе си, вместо да отидем до парка или да поиграем заедно. Обвинявам се, когато бързам и пришпорвам детето. Когато с една ръка бутам количката, в другата държа буталка, в устата си стискам кафето и тичам към вкъщи, а тя реве и вика “Ам, ам!”, вината ме залива – “Знаех си, трябваше да побързам..” Но най-виновна се чувствам заради трудностите със съня – дали не я люлеех твърде много, гушках твърде много, кърмих твърде дълго, дали трябваше да я оставям да поплаква по-дълго, дали не я “разглезих и затова не може да спи сама”.”
“Детето ни тръгва на ясла по-рано от стандартната възраст. Чувствам се изключително виновна, че искам да работя. Сякаш го предавам или не искам да се грижа за него. Нещата не стават по-добре, когато коментираме ситуацията с околните, които се изненадват от решението ни и задават куп въпроси, които дори ме карат да се съмнявам, че съм взела правилното решение.“
“Дълго време след като родих се обвинявах, че не мога да кърмя детето си, въпреки че опитах какво ли не. Причината е медицинска, но няколко месеца по-късно осъзнавам, че все пак мога да му дам най-доброто по много други начини. Това за мен е най-важното!“
А наш приятел, баща на две момичета, добави:
“И с възрастта и с броя на децата не стават по-малко въпросите, само по-различни.“
В края на днешния материал искаме да ви попитаме: Какви въпроси, свързани с отглеждането на детето си, най-често си задавате? Пишете ни в коментар или лично съобщение тук и ще посветим следващите ни статии на поставените от вас теми.
