Всеки родител иска детето му да споделя. Често, прибирайки го от детска градина или училище, родителите започват да питат множество въпроси, за да разберат повече за деня на детето. Това обаче често води или до отказ от споделяне или до смяна на темата. Тогава родителите се обръщат към нас специалистите, притеснени, че детето не желае да споделя. Има няколко фактора обаче, които е добре да вземем предвид преди да правим прибързани изводи. В материала по-долу ще разгледаме кои са те, като също ще допълним и със стратегии, които можете да опитате, за да подобрите комуникацията и споделянето с вашето дете.
Съобразете възрастта на детето
Ако детето ви е все още малко – в яслена и предучилищна възраст е добре да знаем, че отношението към времето е все още в процес на развитие. Малките деца трудно различават събития, които са се случили скоро или по-далече назад в миналото. Ярък пример е идеята на малкото дете, че когато се събуди от следобеден сън е настъпил нов ден. Често малките деца говорят за „вчера“, а имат предвид събития от сутринта. Питани за нещо от вчера, могат да се сетят за много старо събитие от преди месеци.
Какво можем да направим: За малкото дете е много трудно да извика в съзнанието си отминало събитие. Затова е много полезно да му даваме опорни точки от реалността. Говорете за отминали събития, на които вие сте присъствали или имате точна информация, че са се случили. Обсъдете какво се е случило вчера на площадката/ в магазина и т.н, като вие започвате разговора и наблюдавате дали детето ще се включи. Питайте учителите в детската градина за занимания, които са правили през деня (обикновено има и график на допълнителните занимания като музика, език, танци и знаете кога са се случили). Ползвайте ги като отправна точка за раговор – „Днес сте имали музика – хайде да си изпеем някоя песничка“. Използвайте реакцията на детето, за да провокирате разговор – „На теб не ти се пее сега, вече си пял/пяла сутринта“, „Тази песен май ти е любима, сещаш ли се друга, която сте пяли днес?“. Използвайте снимков материал, за да подещате за отминали случки.
Важно: С малкото дете (до 3 г.) говорете с възможно повече съобщителни изречения. На този етап децата трупат знания и разказите са много полезни за тях. Многото въпроси обикновено объркват малкото дете и то не знае какво да отговори. Ако детето не е разбрало въпроса или не може да се сети за събитие, то може да прибегне до измислянето на такова и тогава става трудно да различим кога казва нещо реално и кога започва да фантазира.
С увеличаването на възрастта пък, за учениците все по-важен става кръгът от приятели и те са хората, с които се споделят най-много интереси и събития. Уважете правото на лично пространство на детето като напомняте, че ако има нещо, което силно го притеснява, някой го заплашва или се случва нещо, което го смущава, вие винаги сте насреща и можете заедно да измислите най-добрия вариант за справяне. Имайте предвид, че в училищна възраст детето може да се притеснява, че ще го изложите или ще влошите дадена ситуация. Наблягайте на обсъждането и търсенето на решения първо през възможностите на детето.
Частта от деня, в която водите разговора
От значение е и моментът, в който водите разговор с детето. Когато взимате детето от детска градина, то е в силна емоция от радостта, че ви вижда. Тогава е важно първо да се порадвате един на друг, да си кажете какво следва да правите заедно, което дава структура и спокойствие. При учениците приключването на учебния ден обикновено е свързано с умора. Събитията в училище са много и през деня детето може да е преминало през различни състояния, които има нужда да нареди и осмисли. Проверете от какво има нужда в този момент като директно го попитате дали му се говори или мълчи, дали иска да хапне нещо или да послуша музика.
Какво можем да направим: Когато е минало малко време от срещата ви с детето, можете да започнете вие самите да споделяте неща от деня си. Съобразете с възрастта на детето кой е подходящият език – при малките деца споделяйте опорни точки – какво сте постигнали на работа (например: „днес на работа написах дъъълго писмо“, „говорих с много хора“, „видях нова книга“ – преформулирайте сложните процеси в нещо познато за детето), с кого сте говорили (колега, роднина, приятел – ползвайте винаги и имена), какво е било трудно („не можахме да се разберем с ……, но утре ще говорим отново и ще решим). Това дава пример на малкото дете и постепенно създава навика да се споделя, да използва имена на приятели и т.н. Също така това е възможност детето да ви зададе въпрос и да се учи от вашия отговор.
С по-голямото дете можете да споделите все повече и то да разбере за вашето ежедневие и дилеми. Това отваря поле за разговор на различни теми – работата в екип, радостта от успехите, трудностите в комуникацията с другите. Тези теми са актуални и в живота на ученика и дават шанс той се припознае в нещо, за което говорите и в последствие да сподели за свой подобен проблем или преживяване.
Примерът от възрастните е ключов във всяка една възраст – никога не е твърде рано, за да започнете да споделяте. Освен споделяне на събития, включвайте и вашите идеи как можете да се справите, а също питайте и детето за неговото мнение и идеи. Това дава посланието, че както вие, така и детето ви има капацитета да се справи, както и че винаги има различни варианти на решения, от които може да се избира. Важно е да отбележим обаче, че родителят е необходимо да пресява информацията, която споделя с детето, както и да я поднася по подходящ начин. Детето не бива да се превръща в равен събеседник, на когото да се споделят дълбоки тревоги и емоционални трудности. Целта е да не се дава посланието за отговорност на детето за преживяванията и чувствата на родителя. Родителят пък е онази фигура, която трябва да остане като сигурност и опора дори за най-трудните житейски и емоционални периоди на детето.
Възрастният, с когото разговаря
На всяка възраст децата добре различават възрастните, с които общуват. Това лесно се вижда и в поведението и дисциплината им с различни хора. Съвсем естествено е с един възрастен детето да споделя едни части от ежедневието си, а с друг – други. Открийте общите теми и занимания, които ви свързват – това е една чудесна отправна точка за обмяна на информация. Покрай разговорите за общия интерес често се пораждат още много теми за разговор и споделяне.
Важно: Пазете доверието на детето. При по-големи деца (над 5г.), когато детето ви е споделило нещо насаме, не е добра идея след това да го съобщите на висок глас на други членове на семейството. Питайте – „мога ли споделя за това, което ми каза“. Ако прецените, че нещо е важно да се сподели с другия родител например, можете да го направите насаме, но отново – след това да не се обсъжда от родителя, с когото не е споделено. С нарастване на възрастта би следвало все по-малко информация от детето да е общодостъпна, когато не е споделена пред всички. В тийнеджърска възраст пък става изключително важно информацията от юношата наистина да се запази между споделящите. Тогава е необходимо да покажем, че тийнеджърът е отговорен за своите решения, което предполага и нашето умение да пазим личния му живот.
Споделянето е умение, което се учи. Никога не е рано или късно да се упражнявате в споделяне с детето си 🙂
Ако имате допълнителни въпроси или искате да споделите от вашия опит, можете да се обърнете към наш специалист в секцията „Попитай специалиста“.
